Регетон и латино танци


Заниманията по Регетон в зала “Dance IT” се провеждат от Susie Q Dance – с преподавател Сузи. Периодично ще бъдат провеждани уъркшопи по салса и бачата. График на заниманията можете да откриете тук.

Произход и история на “Салса”

Музиката салса е резултат от смесването на карибски, африкански и латиноамерикански ритми. Тя се е появила в САЩ през 60-те години на 20 век. В този период към Ню Йорк се е насочило голямо количество карибски емигранти, основно кубинци и пуерториканци, бягащи от тежкия режим в техните страни. Мечтаейки за своите си ритми те продължили да правят афро-карибска музика, но я нагаждат към начина на живот в големия град. Така се смесили звуците от Куба – Son Montuno, Guaguanco, Mambo, Cha Cha, пуерториканските – Plena, Aguilnaldos и Bomba и северноамериканския джаз. В началото салсата била популярна само сред ограничен кръг от слушатели – латиноамериканското общество. След като през 1973 година излиза филма “Салса” музиката се разпространява и сред останалото американско (и не само) общество.

Неподправената салса е много спонтанна и сложна музика, а танцът е жив и сексапилен. Той може да бъде доста бавен или наистина бърз, а и ритъмът може да се променя по време на песента. През 70-те години благодарение на изпълнителите от Куба, Венецуела, Пуерто Рико и Панама салсата се разпространява по целия свят, като става популярна сред хора от всички класи.

 

Салса стилове:

Колкото хора транцуват салса, толкова са и стиловете. Това е така, защото салса е от т. нар. социални танци – тя е напълно свободен танц, без правила, без стандарти, които трябва да се спазват. Въпреки това обаче, в различните части на света са се обособили различни стилове. Те се отличават по между си по стъпките и движенията на тялото. Ето кратко описание – доколкото думите позволяват – на някои от тези стилове:

Cuban style (Кубинска салса). Още известен и под името “Casino salsa”, кубинският стил се отличава с изключително сложните движения с ръце. Кубинците изглежда се раждат с изключително гъвкави стави, които им позволяват сложни комбинации. Техните завъртания сякаш не се съобразяват с геометрията на човешкото тяло.

NY Style. В Ню Йорк се е родил един уникален стил в салсата. Наред с LA стила, той е един от най-популярните стилове из цял свят. Той е превзел почти всички събития, свързани със салсата – от дискотеките и клубовете до фестивала Bacardi Fest в Пуерто Рико и West Coast Salsa Congress в щатите. Причината за популярността на този стил е, че той изглежда страхотно. И по-точно той кара жената да изглежда страхотно. Движенията са стилни и жената винаги е в центъра на танца. Момичетата го обичат заради вниманието, което получават, а на мъжете им харесва, защото когато партньорката им изглежда добре и те изглеждат добре. Всеки танц, при който двойката изглежда красиво, неизбежно е обречен на голяма популярност. От друга страна, движенията – или както ги наричат в Ню Йорк – поредиците от завъртания, са лесни и ефективни. За разлика от сложността на LA стила, тук фигурите са изчистени и стъпките са лесни. Точно в тази проста елегантност е душата на танца.

Две основни неща отличават Нюйоркския стил от кубинския. Тук двойката през повечето време танцува в една линия, като партньорите постоянно си разменят местата, създавайки динамично напрежение помежду си. От друга страна кубинската салса включва много кръгови движения, при които двамата постоянно обикалят един около друг, докато изпълняват различни завъртания. Другата разлика е във фигурите – докато кубинската салса включва предимно сложни завъртания и трудни движения с ръцете, при нюйоркския стил движенията са бързи и лесни. Още повече, NY style е изпълнен с много пируети както за жената, така и за мъжа.

LA style. Както подсказва името му, този стил се е обособил в Лос Анджелис. Той е разнообразен, елегантен и чувствен – накратко, това е един от най-популярните стилове в салсата днес. LA style включва в себе си множество елементи от различни танци – от кубинската и NY салса, джаз, суинг и дори от балните танци. На базата на тези мотиви съвременните изпълнители са изградили напълно уникален стил. При основното движение мъжът и жената са разположени с лице един към друг и се движат напред-назад в една линия. Всички фигури се извършват в тази позиция (за разлика от кубинския стил, при който всичко става докато двамата в двойката обикалят един около друг).

Има много стилове на танца Salsa. Стилът LA, стилът New York, Columbian стил и кубинския стил са най-често срещаните. Кубинският стил лесно може да се познае по кръгови движения на дансинга и много бързото движение на краката. Разликата между стила LA и стила New York са по-трудно видими с просто око. За да се установи тази разлика, трябва да се навлезе по-дълбоко в музикалните размери на песните. Салса мелодиите са с размер 4/4. Те разполагат с 4 дяла в един такт, а танцуването е в рамките на 2 такта, за да се извърши основната стъпка. Музикалният размер има 4 дяла, докато танцовият размер е съставен от 2 такта, което дава на танцьора 8 дяла време за движение. Оттук идва и броенето „1, 2, 3, 4/5, 6, 7, 8“.

Стилът LA е наречен още танцуване “On 1“, защото той подчертава ниските времена на 1 и на 5. Ню Йорк стила е назован още танцуване „On 2“, защото подчертава високите времена на 2 и 6.

 

Произход и история на “Бачата”

Музиката, позната днес като “бачата”, произхожда от дълбоките Латиноамерикански традиции на китарата (така наречената “musica de guitarra”). На времето тази музика се е свирела предимно от трио и квартети, съставени от един или двама китаристи и перкусионисти. Понякога в изпълненията се е включвал и инструмент, наречен “marimba”. При възникването си през ранните 60-те години, бачата се е считала за подкатегория на музиката за китара, различаваща се от танцувалната музика. В следващите десетилетия, с ускоряване на ритъма и възникване на нови стъпки, бачата започва да се възприема като танцувален стил. Доминиканците все още спорят кога бачата се е отделила като самостоятелен музикален стил. Според самите музиканти тя е възникнала през ранните 70-те като импровизирано “градинско парти”. Тъй като е възникнала сред по-бедното население, още от създаването си тя е свързвана с ниските прослойки от населението.
Произход и история на “Меренге”

От 1930 година меренге се счита за национален танц на Доминиканската република. За произхода му може доста да се поспори, може би защото не е много ясно къде всъщност се е появил този танц. За да получим правилна представа трябва да се направи разлика между историческите корени на музиката и от друга страна носталгията на самия танц. В музикално отношение той се свързва с кубинската музика Упа, която имала част наречена меренге. Обаче танцът произлиза от остров Хиспаньола, една трета от който в момента се нарича Хаити, а останалата е заета от Доминиканската република.

Меренге съществува в натуралния си вид само в някои части на Доминиканската република. То се състои от “paseo” (походка), тяло и “jaleo”. С течение на времето походката изчезнала, телата се раздалечили а jaleo постепенно се измества от по-нови екзотични ритми.

В наши дни меренге се танцува по различни начини. При един от тях мъжът държи жената в позиция за валс и двамата пристъпват встрани и се въртят, но двойката не се разделя (Merengue de Salon). Друг стил е наречен “меренге с фигури” (Merengue de Figura). В него партньорите правят всевъзможни завъртания и плетеници с ръце, но във всеки момент се държат поне с по едната ръка.

 

Ча-Ча-Ча

Ча-ча-ча е бърз и динамичен танц, родината му е Куба, изплува на гребена на вълната през 40-те години на миналия век. Бързо се разпространява в цяла Америка и в Европа. Става толкова популярен, че в Щатите през 1955-а е обявен за танц номер 1. На Стария континент се отдалечава от оригиналната кубинска версия, в която той е по-нежен и спокоен.

Всъщност това е и един от най-веселите танци в латиното. Тук емоцията наистина е голяма – усмивката не слиза нито за миг от лицата ви.

В „ча-ча-ча” няма ограничения – не само в импровизацията, но и в емоциите на хората, които го танцуват.